Здравей, добра първа среща или както там се казва … Това е началото на моята за история едно място, където нещата се случват наопаки, и където истината е лъжа, а лъжата-абсолютна, неоспорима и общочовешка истина. Това е огледалната вселена, с която съвсем неслучайно и ти граничиш! Приеми ме за луда, но кълна се, в нея видях рицари с картонени шлемове и дървени мечове да танцуват ръченица … ..
Една вечер, от скука или от глупост, аз натиснах бутона „Присъединявам се“, и се намерих в паралелна действителност, в огледален свят, където всичко, което казвах или показвах, се превръщаше в противоположен образ, като надпис върху линейка. Но този свят крещеше: Аз съм болен, тежко болен, помогнете ми! И понеже гласовете бяха детски, без да жаля сили и време, реших да помогна и форсирах линейката. И ето ме тук, в голямата детска градина, където любимите играчки са пластмасовите щитове, бронзираните мечове и картонените шлемове.
Я, нищо ново под слънцето! Дон Кихот още преди 400 години …. Но пък тук попаднах в по – древни времена Защото тази детска градина се казва „Македония“ и дечицата в нея вярват, че я обитават вече 2300 години.. Мдааа …. Да не си помислихте, че има грешка и че това е дом за стари хора или недай боже …. Място тъжно и весело едновременно, но все пак на обитаващите го раздават лекарства? Не, това си е голяма детска градина, в която живеят децата на Александър Македонски …
И тук почнаха изненадите … Заговорих с тях, исках да разбера как са попаднали тук, как са оцелели толкова време, без никой да разбере, как са опазили тайната … и те всичко разбраха. Говорех на български, разбира се. Но защо? Как така? Децата знаеха отговора – защото говоря на македонски. Е, все пак? Ами пак, пак .. Потръпнах … езика на древния войн, но как така като съм стандарт „Стара планина“? О, има обяснение.
– Когато дойдохте на Балканския полуостров, македонците като по – цивилизован народ оказват могъщо културно влияние върху вас, дивите българи, и вие приамате техния език!
Аз изстръптанах, вкамених се, пожелах да науча:
-Оооооооо, но коя е великата държава, на която дължим културния си възход? Имали сме такава страна за съсед, пък аз да не знам. Хм, тези наши учители … бой заслужават …
Този въпрос беше посрещнат с намусено мълчание Децата на лейтенант Шмид се изнервиха, почнаха да ме гледат накриво, едно младо, та убаво момче, вече промърмори:. Татарка …. Бързо излязох, смутих се, но .. реших пак да се върна, разкъсваха ме въпроси, трябваше да разбера защо говоря „македонски“, а съм татарка …
Но …. За това ще ви разкажа следващия път, защото в Страната на чудесата Алиса я чакват много приключения ….
Автор: ЛИ – КИ
Истинската македонска наденица е българска! 
Поздравления! По много интересен начин си представила умопомрачението царящо в Република Македония и опитите за избиване на комплекси на гражданите на тази държава.
Тази държава (РМ) и системата там може да се оприличи само на света от романа „1984“ на Джорд Оруел.
приятелски поздрав от един македонски българин!